Станимир Стоилов през 2021 г. – по-уверен и прям
На всички е ясно, че първият престой на Станимир Стоилов в " Левски " не може да се съпоставя с сегашния. Тогава клубът бе добре гарантиран финансово, надлежно можеше да си разреши да заплаща положителни заплати и да има в състава мощни футболисти. Респективно - резултатите бяха положителни, " сините " бяха в борба за купата, с огромни упоритости в Европа. Сега обстановката е ясна за всички - борба за оцеляване и стабилизиране на клуба, създаване на състав съвсем от нулата.
Разбира се, 13-те години отвън " Левски " са оставили отпечатък и у треньора. Сега той се отличава доста от оня Стоилов, който пристигна през 2004 година на " Герена ", откакто до тогава бе водил единствено юношеския народен тим (до 16 г.). Разликите бяха видяни бързо още по време на конференцията на 2 септември, когато Мъри бе показан публично.
Категоричност
Стоилов към този момент е надалеч по-твърд в изрече си, очевидно спазвайки прецизно мотото си " За мен " Левски " е над всичко ". Доказателството - изрази като " Затварям чалготеката в тима, а разтварям професионалния футболен клуб! ", " Би ме разочаровало, в случай че футболистите не желаят да се трансформират. Тогава би трябвало да търсим други на местата им ", " Тодор Батков е главният провинен " Левски " да стигне до банкрут ", " Много сме изостанали в игрови проект ". Преди 13 години той не си позволяваше сходен краен жанр на изказ.
Самочувствие
Разликата с началото му тогава обаче са първо резултатите от 4-годишния му първи престой в " Левски " (2 трофеи, 2 купи на България, 1/4-финал за Купата на УЕФА, присъединяване в групите на Шампионската лига. А второ - въпросните 13 години по-късно. " На мен може би персонално ми направи хубаво ", изясни Стоилов по адрес на Тодор Батков, който тогава го освободи от тима.
И е прав треньорът. Той се трансформира в институция в Казахстан. Изведе " Астана " до впечатляващите 4 следващи шампионски трофеи, очука се в огромни европейски мачове, вкара тима си първо в групите на Шампионската лига, а по-късно и в тези на Лига Европа. Води и националните тимове на две страни (България, Казахстан). Иначе казано - извървя пътя, който го докара до струпване на справедливо самочувствие и знаене в кой миг какво и по какъв начин да каже, какво и по какъв начин да направи.
Твърда ръка
Станимир Стоилов (между 2004 и 2008 г.) несъмнено бе по-толерантен и компромисен. Сега той влезе на " пета скорост " в съблекалнята - раздели се с Валери Божинов, Симеон Славчев и Христофор Хубчев още преди да е провел първата си подготовка. Посланията от това решение бяха ясни - на него му трябват боеспособни играчи, а не такива, които са на " изчакване " да се потвърдят. На него му би трябвало стилен състав, а не непотребни футболисти на даден пост (Хубчев). На него му би трябвало дисциплинираност, а не диджей и майтапчия (Божинов). И не на последно място - в съблекалнята към този момент командва треньорът. Той е към този момент " звездата " на отбора, той е индивидът, с който играчите би трябвало да се съобразят, а не противоположното.
Кредит на доверие
Докато в първите си години Стоилов трябваше да се потвърждава въобще като футболен треньор, а също и че е подобаващият за " Левски ", в този момент ситуацията е друго. Той бе посочен от притежателя Наско Сираков още през лятото на м.г. като претендент №1 за треньор. Бе желан, издирван, уговарян. За да реши най-сетне, че е пристигнал точният миг.
И когато президентът на тима съобщи, че треньорът разполага с неограничен заем на доверие и заслужава пожизнен контракт, то на всички в съблекалнята към този момент би трябвало да се е изяснило кой ще води парада. Ако пък инцидентно е имало някой недоразбрал или подценил, то всичко се е доизяснило на първата подготовка - с еуфорията, с която агитката посрещна своя обичан Мъри.
Естествено, никой от тези фактори не е задоволителен, с цел да подсигурява триумфа на Стоилов в този момент. Сега може и да не му се получи. Да си напомним, че след него с аплодисменти бяха приветствани Славиша Йоканович, Делио Роси, Славиша Стоянович, Петър Хубчев, само че никой от тях не съумя. Затова и минусът са огромните упования към Стоилов. Плюсът - че не го е боязън от неуспех.
Разбира се, 13-те години отвън " Левски " са оставили отпечатък и у треньора. Сега той се отличава доста от оня Стоилов, който пристигна през 2004 година на " Герена ", откакто до тогава бе водил единствено юношеския народен тим (до 16 г.). Разликите бяха видяни бързо още по време на конференцията на 2 септември, когато Мъри бе показан публично.
Категоричност
Стоилов към този момент е надалеч по-твърд в изрече си, очевидно спазвайки прецизно мотото си " За мен " Левски " е над всичко ". Доказателството - изрази като " Затварям чалготеката в тима, а разтварям професионалния футболен клуб! ", " Би ме разочаровало, в случай че футболистите не желаят да се трансформират. Тогава би трябвало да търсим други на местата им ", " Тодор Батков е главният провинен " Левски " да стигне до банкрут ", " Много сме изостанали в игрови проект ". Преди 13 години той не си позволяваше сходен краен жанр на изказ.
Самочувствие
Разликата с началото му тогава обаче са първо резултатите от 4-годишния му първи престой в " Левски " (2 трофеи, 2 купи на България, 1/4-финал за Купата на УЕФА, присъединяване в групите на Шампионската лига. А второ - въпросните 13 години по-късно. " На мен може би персонално ми направи хубаво ", изясни Стоилов по адрес на Тодор Батков, който тогава го освободи от тима.
И е прав треньорът. Той се трансформира в институция в Казахстан. Изведе " Астана " до впечатляващите 4 следващи шампионски трофеи, очука се в огромни европейски мачове, вкара тима си първо в групите на Шампионската лига, а по-късно и в тези на Лига Европа. Води и националните тимове на две страни (България, Казахстан). Иначе казано - извървя пътя, който го докара до струпване на справедливо самочувствие и знаене в кой миг какво и по какъв начин да каже, какво и по какъв начин да направи.
Твърда ръка
Станимир Стоилов (между 2004 и 2008 г.) несъмнено бе по-толерантен и компромисен. Сега той влезе на " пета скорост " в съблекалнята - раздели се с Валери Божинов, Симеон Славчев и Христофор Хубчев още преди да е провел първата си подготовка. Посланията от това решение бяха ясни - на него му трябват боеспособни играчи, а не такива, които са на " изчакване " да се потвърдят. На него му би трябвало стилен състав, а не непотребни футболисти на даден пост (Хубчев). На него му би трябвало дисциплинираност, а не диджей и майтапчия (Божинов). И не на последно място - в съблекалнята към този момент командва треньорът. Той е към този момент " звездата " на отбора, той е индивидът, с който играчите би трябвало да се съобразят, а не противоположното.
Кредит на доверие
Докато в първите си години Стоилов трябваше да се потвърждава въобще като футболен треньор, а също и че е подобаващият за " Левски ", в този момент ситуацията е друго. Той бе посочен от притежателя Наско Сираков още през лятото на м.г. като претендент №1 за треньор. Бе желан, издирван, уговарян. За да реши най-сетне, че е пристигнал точният миг.
И когато президентът на тима съобщи, че треньорът разполага с неограничен заем на доверие и заслужава пожизнен контракт, то на всички в съблекалнята към този момент би трябвало да се е изяснило кой ще води парада. Ако пък инцидентно е имало някой недоразбрал или подценил, то всичко се е доизяснило на първата подготовка - с еуфорията, с която агитката посрещна своя обичан Мъри.
Естествено, никой от тези фактори не е задоволителен, с цел да подсигурява триумфа на Стоилов в този момент. Сега може и да не му се получи. Да си напомним, че след него с аплодисменти бяха приветствани Славиша Йоканович, Делио Роси, Славиша Стоянович, Петър Хубчев, само че никой от тях не съумя. Затова и минусът са огромните упования към Стоилов. Плюсът - че не го е боязън от неуспех.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ